Фламенко е артистичен израз,

който се заражда в Андалусия от смесицата на много култури: мавърска, еврейска, тази на циганите (които пристигат в Испания през 15 век и много от тях остават в Андалусия) и андалуските традиции от онази епоха. С времето фламенкото се развива и разпространява, надхвърляйки андалуските граници и се утвърждава като универсална форма на художествено изразяване.

Според нас най-доброто място да наблюдавате фламенко е в таблаос – заведение театър с малка сцена, където артистите импровизират и творят на сцената докато се изразяват и публиката може истински да усети това изкуство. Да, Фламенко се импровизира, но за да умееш са нужни много години обучение и репетиции. Всеки артист познава основни принципи и изразни следства, познава различните фламенко стилове, структурата им на изпяване и с тези познания получава свободата да импровизира на сцената.

Ако е ясно от къде фламенкото води началото си, то трудно може да се каже от кога, защото не е възникнало в конкретна година. С всичкия синтез на култури се е оформяло малко по малко. Смята се че са били необходими близо два века фламенкото да започне да се изразява така, както го познаваме днес. Има сведения, които сочат, че през  1770г. са били организирани партита и срещи, на които циганите (gitanos – хитанос на испански) са показвали танци и песни, приети като предшественици на фламенкото, което познаваме днес.

Фламенкото е обявено от ЮНЕСКО за част от нематериалното културно наследство на човечеството през 2010 г. и от тогава на 16 ноември се чества Световният ден на фламенкото.

Фламенкото традиционно се разделя на три основни форми, известни като “трите клона на фламенко”:

• Cante (канте – песен или фламенко пеене) е вокалният елемент на фламенкото. Съществуват различни стилове на пеене, известни като “палос”, които варират по ритъм, тоналност и тематика. Всеки palo има свой уникален характер и структура и се изпълнява с различна емоционална интензивност.
• Baile (байле – танц) е танцовата част на фламенкото, при която танцьорът или танцьорката изразяват емоциите на музиката чрез ритмични и експресивни движения. Танцът фламенко може да бъде меланхоличен, страстен, интензивен или радостен.
• Toque (токе – свиренето на фламенко китара) е музикалният акомпанимент, който се отнася главно до свиренето на фламенко китара. Китаристите свирят по сложен начин, създавайки ритми, които допълват и извисяват както вокала, така и танца.

Тези три форми се комбинират, като всяка внася различно измерение в артистичния спектакъл.

CANTE – пеенето е душата – емоционалната и разказвателна същност на фламенкото – израз на най-дълбоките човешки чувства: радост, тъга, любов, раздяла, борба и надежда. Фламенко пеенето съчетава специфична техника, интензивна емоционалност и уникални ритмични и вокални похвати, които трудно се срещат в други жанрове. Гласът често е „счупен“, т.е. изпълнен с напрежение, наситеност и емоция. Тези певци не само изпълняват нотите, но и ги пречупват през вътрешните си чувства, използвайки орнаменти като трели, внезапни паузи и силни експлозии на звуци. Тази стилистика цели да предаде интензивни емоции – от радост до дълбока мъка. Пеенето е първоначалната и най-автентичната форма на фламенко, което впоследствие е обогатено с китарата (toque) и танца (baile).

Певецът, или cantaor, има задачата да предаде тези емоции автентично, използвайки уникална вокална техника, която често нарушава традиционните мелодични конвенции. Cante-то не следва непременно фиксирана мелодия, а се движи в свободни модели, което дава на кантаора голяма интерпретативна свобода. Този вокален стил се характеризира с интензивност, сила и способност за импровизация, което позволява на артиста да създаде дълбока връзка с публиката. Някои от най-известните стилове на пеене (палоси) са:

Siguiriyas (Сигирияс) – изразява най-дълбоката болка и страдание. Характеризира се с бавен и тежък ритъм.

Soleás (Солеарес) – също драматичен стил, който често е по-бавен и дълбок, но с нотка на надежда.

Alegrías (Алегриас) – противоположен на сигирияс, този стил е весел и оптимистичен, отразяващ радостта и празничността.

Bulerías (Булериас) – динамичен и весел стил, често използван за финала на фламенко изпълненията, с бърз и жизнерадостен ритъм.

Фламенко певците целят да накарат слушателя да преживее това, което те самите изпитват и изразяват. Чрез изключително изразителни изпълнения те се стремят да достигнат до duende (дуенде) – мистичен момент, състояние, в което кантаора достига толкова силна емоционална връзка, че надхвърля техническите аспекти и докосва душата на слушателя. Това е нещо трудно обяснимо, но при автентично фламенко представление duende може да накара както певеца, така и публиката да изпитат дълбоко и често разтърсващо емоционално преживяване.

BAILE – танцът във фламенкото е едно от най-символичните и емблематични изрази на това андалуско изкуство. Въздействието му се оформя от спонтанните изрази на емоциите на изпълнителя във всеки момент от изпълнението, както и от ключови аспекти като техниката и стила на артиста, облеклото и взаимодействието му с другите два елемента музикалния съпровод и вокалите. Танцьорите използват тялото си, жестове и движения, за да комуникират разнообразие от чувства – от радост до тъга, преминавайки през меланхолия и болка.

С процъфтяващото развитие на фламенко музиката идва и бързата еволюция на фламенко танца, който за първи път се появява разпознаваемо като структуриран танц през 18 век.

Фламенко танцьорите трябва да овладеят множество техники, включително:

Фламенко сапатеадо (от zapatos – обувки на испански) е съществена част от танца. Във фламенкото, танцьорът става музикант. Неговият музикален инструмент са краката и отличителните обувки. Фламенко сапатеадо има много специфични танцови техники с характерни пози на тялото и овладяване ритъма на всеки стил, музикалност, сила и скорост. Перкусията на фламенко сапатеадо се състои от звуци, произведени от удряне на земята с обувките. Тези звуци се постигат с различните части на фламенко обувките: подметката, пръстите и петата, а ударния звук се създава от гвоздеите в зоната на пръстите и петата.

Компас (Compas) във фламенкото е терминът, който се използва за обозначаване на такта или ритмичната структура, която организира музиката и танца. Това е единица време, която определя пулса или каданса на дадено изпълнение. Всеки стил на фламенкото, като булерия, солеа или сигирия, има специфичен компас с определен брой времена и акценти, които музикантите и танцьорите трябва да следват. Компасът е основополагащ във фламенкото, защото осигурява връзката и структурата между китарата, пеенето и танца, позволявайки на артистите да бъдат в синхрон.

Позата (La Postura) във фламенкото е важен елемент от танцовата техника и артистичен израз. Тя включва стойката на тялото, позицията на ръцете, краката и главата, както и цялостното държание по време на изпълнението. Правилната стойка е от съществено значение за излъчването на сила, елегантност и емоция, които са характерни за фламенко танца. Обикновено фламенко танцьорите поддържат изправен гръб, силна осанка и контролирани движения на ръцете и краката. Погледът също играе роля в постурата, като често е съсредоточен и изразителен, за да допринесе за драматичността и интензивността на танца.

TOQUE (от tocar – докосвам, свиря на испански) – свиренето на китара във фламенкото е не просто съпровод, а играе ключова роля в ритъма, мелодията и цялостната емоционална атмосфера на изпълнението. Токе включва различни техники на свирене, като например прецизно изпълнение на ритмични акценти, импровизация, както и съчетание от ритъм и мелодия, които съпътстват пеенето и танца. Китаристът (наричан tocaor) трябва да владее както традиционните ритмични танци (палоси), така и да може да съпровожда танцьорите и певците, често в импровизационен стил.

Позата и техниката на фламенко китаристите се различават от тези, използвани от на класическите китаристи. Докато класическите подпират китарата на левия си крак по наклонен начин, фламенко китариста традиционно кръстосва краката си и я опира на най-високия, поставяйки врата в почти хоризонтална позиция по отношение на земята.

В съвременното фламенко китарата играе още по-голяма роля, като понякога изпълненията на китара могат да бъдат самостоятелни концерти, без вокал и танц. В днешно време по-често се използват класически китари, въпреки че има специфичен инструмент за този жанр, наречен фламенко китара. Тя е по-лека и корпуса е по-тесен от този на класическата китара, така че звукът да е по-нисък, за да не засенчва певеца.

Трите елемента на фламенко изразяването се допълват от костюмите и аксесоарите на изпалнителите, сред които на най-водещото място се откроява фламенко роклята.

ФЛАМЕНКО РОКЛЯТА, известно също като traje de gitana или traje de flamenca е един от най-разпознаваемите испански символи. Със своите наситени цветове, ефектни волани и женствена кройка, тя не е просто дреха, а емблема на страст, грация, енергия и културна идентичност, развита през вековете. Тази рокля излъчва артистичност и става продължение на тялото на танцьорката, с което усилва емоционалното въздействие на изпълнението. При танцуването тя се движи в синхрон с ритъма и придава на всяко движение допълнителна драматичност. Воланите „политат“ при всяко завъртане и стъпка, създавайки визуален ефект, който омагьосва публиката.

Фламенко роклята е част от облика на Андалусия. Корените й датират от края на 18-ти век, но основният ѝ модел се установява в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Създаването на Априлския панаир в Севиля през 1847 г. също допринася за развитието и популяризирането на тази емблематична рокля.
         

Със своите характерни волани и ярки цветове, фламенко роклята съчетава традиционни елементи от облеклото на работническата класа и уникални детайли от културата на циганските артисти. Фламенко облеклото е било и символ на съпротива срещу чуждото влияние, особено срещу френското по времето на Наполеоновите войни. През този период, когато Франция се опитва да наложи своите културни стандарти и мода в Испания, андалуският народ се обръща към свои собствени, традиционни облекла като символ на независимост. Андалуските жени носят фламенко рокли, подчертаващи испанската им автентичност и стоящи в контраст с френския вкус. Този стил става символ на испанско достойнство, гордост и независим дух.

С развитието на фламенкото и влиянието на съвременната мода, фламенко роклята също се променя. Днес могат да се видят версии с по-къси поли, разнообразни декорации и дори комбинации с други стилове облекло. Модерните танцьорки често избират по-удобни и адаптирани рокли, които позволяват по-голяма свобода на движение, без да губят от традиционната естетика и драматизъм на оригинала. Седмицата на фламенко модата в Севиля (Salón Internacional de la Moda Flamenca) е едно от най-големите събития, посветени на фламенко стила и дизайна и привлича не само испанска, но и международна публика, подчертавайки значението на фламенко модата. Провежда се ежегодно, събирайки утвърдени и млади дизайнери, които представят модерни и класически интерпретации на рокли и аксесоари. Събитието е истински празник на андалуската култура и елегантност, където традицията се преплита с иновации в пищни ревюта и изложби.

АНДАЛУСКИТЕ ПАНАИРИ, наричани FERIAS, са цветни празненства, които съчетават традиция, музика и танци, с продължителност една седмица, привличайки хиляди посетители от цял свят. Най-известен е Априлският панаир в Севиля, създаден през 1847 г. първоначално като пазар за добитък. Днес той, както и други панаири в региона, е превърнат в празнично събитие с впечатляващи шатри, традиционно облекло и фламенко музика. По време на ferias жените носят фламенко рокли, а мъжете – класически костюми. Ferias, се провеждат в почти всяко андалуско селище, най-често през пролетта и лятото. В Севиля, обикновено се състои през последната седмица на април. Други важни панаири включват Feria de Agosto в Малага, която се провежда през август, и Feria de Jerez de la Frontera, организирана през май. Празненствата включват конни паради, танци и дегустации на местни ястия и вина, създавайки неповторима атмосфера на радост и андалуска уникалност.

Фериас заслужават отделна статия, затова следете  блога ни, а ако желаете да преживеете  традиционна андалуска ферия, свържете се с нас, за да ви организираме незабравимо вълнуващо приключение в Андалусия.

Фламенкото е нещо повече от музикален жанр – то е културно наследство и емоционален език, чрез който се разказват и преживяват човешки истории. Чрез интензивната си емоционалност, виртуозната техника и връзката с публиката, фламенкото създава уникални моменти на емоционалност и културна идентичност, които продължават да вдъхновяват хората по цял свят.