Когато говорим за шери, говорим за Херес и обратното

Херес де ла фронтера, Санлукар де Барамеда е Ел пуебло де Санта Марина, оформят триъгълникът на шерито. Уникално място, неповторим пейзаж, белязан от културата на виното и историята. Привилигировано разположен в  най-южната провинция на Иберийския полуостров на брега на Атлантическия океан и обрамчан от реки, неговите плажове, панорами, които трудно се забравят, фламенко сцени и улици с винаги оживена атмосфера, придават на тази дестинация специален характер. Окена, прониква с влиянието си в целия район, облекчавайки топлината на дългите летни дни с бризовете си и влияе директно не само върху отглеждането на грозде, но и върху специалната система за отлежаване на вината.  Почвата албариса – калциев карбонат, глина и морски вкаменелости – също е от стълбовете, които отличават тези вина.

Шери са класически вина, наследници на традицията на Андалусия и едно от най-големите съкровища на испанската енология. Уникални, родени от древното лозарство, с дълга история, свързана с търговията с Новия свят и Обединеното кралство и завръщането на „индианците“, както наричат испанските граждани, които се връщат в Испания в резултат на независимостта колониите. Настоящето на тези вина е заобиколено от култура и богата гастрономия, а бъдещето е обещаващо.

Херес е наименование за произход, но също така и типология и стил на вина. Шери вината са сложни и разнообразни, и тяхната история винаги е придружена от богат речник от термини и символи , които могат да изненадат и да създадат объркване за начинаещия: Fino, Oloroso, Palo Cortado, Soleras, Criaderas, Bota, Catavinos, Venenciador, и пр, които ще разгледаме.

ХЕРЕЗ ДЕ ЛА ФРОНТЕРА – Градът, който дава името си на триъгълника, но и на самите вина, е истински скъпоценен камък. Пълен с малки площади, алеи и очарователни ъгълчета, Херес е не само дом на множество винарни, които могат да бъдат посетени, но и място с неизчерпаема гастрономическа оферта. Място, което живее и диша вино, нещо, което се забелязва в неговата култура, на всяка крачка от пътя, и което прави откриването му през барове с фламенко (табанкос) и винарни най-добрият начин да надникнете в начина на живот, който пленява.

ПУЕРТО ДЕ САНТА МАРИЯ – град с история, свързана с първите пътувания до Америка и английски фамилии, които се присъединяват към бизнеса с вино. El Puerto има едновременно космополитен и местен дух, оживен център, автентични архитектурни гиганти, които отварят врати, за да вкусите вината им. Дом на къщи-дворци на някогашните търговци с Индиите и мястото, където се е подготвял Христофор Колумб. Днес градът прегръща пътешественика със своята история, наследство и познания за това как да се насладите на живота.

САНЛУКАР ДЕ БАРАМЕДА се намира лице в лице с природния парк и резерват Доняна, от който го дели само река Гуадалкивир. Санлукар е повече от град, той е начин на живот в ритъм, белязан от морските ветрове, които също определят характера на неговите винарни и характера на неговите хора.

Винарните (бодеги) в Триъгълника на Херес наподобяват катедрали, с внушителната си и красива архитектура –  високи тавани, големи помещения, внимателно ориентирани сгради. Проектирани са така, че отлежаването на виното да става в специфичните условия на околната среда. Посещение на някои от тях е абсолютно задължително.

Истинският характер на шери вината не е резултат само от специфичен географски произход, без значение колко изключителни са природните условия, които се събират във винарския район – Марко де Херес. Шери вината са резултат от отпечатъка от много различни култури в продължение на 3000 години. Различни цивилизации, които, съблазнени от тази земя, са утаили своя принос към продукт, който е преди всичко културен и оформя идентичността и на жителите на региона. Историята е любопитна и спомага разбирането на индивидуалността на шерито.

В античността

Лозята са донесени от финикийците около 1100 г. пр. н. е. В археологическите обекти от тяхната епоха са открити преси за производство на вино, които потвърждават, че същите основатели на древния Гадес (Кадис) са донесли изкуството за отглеждане на лозя и правене на вино от далечните земи на днешен Ливан. Шера (Xera) както го наричат финикийците е град на търговци, производители на вина, които по-късно са разпространени в Средиземноморието, особено в Рим. По този начин, Шери придобива една от най-важните си характеристики, белязали го през вековете: да бъде “пътуващо вино”. Гърците и картагенците също са написали важни страници в историята на региона, а римляните инициират важен търговски поток от продукти от този регион към метрополията. Жителите на Кадис им продават зехтин, вино от региона Ceret (както наричали римляните днешен Херес) и гарум (ценна смес за мариноване и консервиране). Още по това време славата на “Vinum Ceretensis” прекрачва граници и е оценена от познатия до тогава свят.

Ал – Андалус

През 711 г. започва мавританското господство в Испания, което в случая с Херес ще продължи повече от пет века. През цялото това време Херес продължава да бъде важен център за производство на вино, въпреки забраната на Корана за консумация на алкохолни напитки. Производството на стафиди и получаването на алкохол за различни цели (парфюми, мехлеми пр.) и използването на вино за медицински цели действат като извинения за продължаващато отглеждане на лозя и производство на вино. В карта на региона, създадена от арабски географ за тогавашния крал на Сицилия, датирана от 1150 г. , която се съхранява в Оксфорд,  може ясно да се види името, което арабите са дали на град Херес и то е не друго, а Шериш.

Реконкистата, херес става шери

След реконкистата през 1264 г., градът се заселва отново с християни. Тогава и става граница с Насридското кралство Гранада, откъдето идва името му “De la Frontera” (на границата). Короната разпределя земи със задължение да се отглеждат лозя и зърнени култури, което стимулира икономиката. Виден гражданин – Фернан Ибанес Паломино дава името си на сорта грозде Паломино, което по-късно се превръща в характерна емблема за района: сорта Паломино.

Още през 12-ти век вината от Херес, са известни и ценени в Англия като “Шериш”, тъй като се твърди, че е по-лесно за изговаряне. Хенри I предлага бартер на английска вълна срещу шери, а продажбите процъфтяват още повече след сватбата на Катерина Арагонска с Хенри VIII. Кралицата се оплаква, че „кралят пази най-добрите вина от Канарските острови и Херес за себе си“.

Нов свят

Шери не пътува само в Европа. Откриването на Америка отваря нови хоризонти за виното. Архиви показват, че Магелан купува 417 меха и 253 бъчви шери за своето пътуване, което прави шери първото вино, обиколило света, както свидетелстват останки на борда на Нао Виктория с Хуан Себастиан Елкано. Шери присъства и на празненствата за завоеванията на Венецуела и Перу.

Търговията с Индиите трансформира малките семейни бодеги в космополитна индустрия, привличайки италиански инвеститори през 16-ти век. Търговията с шери в Индиите е възпрепятствана от пирати, които продават плячката в Лондон. Сър Мартин Фробишър от флота на сър Франсис Дрейк разграбва Кадис през 1587 г. и взема 3000 бъчви шери, което кралица Елизабет I препоръчва на 2-ри граф на Есекс като „идеалното вино“. Самия Уилям Шекспир в компанията на своя приятел Бен Джонсън пресушават голям брой чаши шери всеки ден в таверна Bear Head.

Модерната винарска индустрия в Херес

В средата на 18-ти век вината от Херес все още се различават от днешното шери. Края на 17-ти и през 18-ти век глобалното търсене на вино се увеличава, особено от морски сили като Англия и Холандия. Винарските региони адаптират производството си, за да задоволят това търсене. След конфликти между винопроизводители и търговци в района и „Съдебния процес на търговците“ от 1775 г., Винарската гилдия е премахната, което либерализира и стимулира производството и търговията с вина.

В последната третина на 18-ти век се раждат впечатляващата архитектура с неокласическа естетика на бодегите , криадерите и системата солера, и практиката на дългосрочно съхранение на вина от различни реколти. Новите процеси и компании довеждат до видовете шери, които познаваме днес, оформяйки идентичността на вината Marco de Jerez. Удълженото съхранение и подсилването на вина стават ключови практики, които позволяват винопроизводителите да определят видовете шери чрез добавяне на винен алкохол, което води и до широката типология на шери, които познаваме днес.

Шери през 20-ти век

В началото на 19-ти век, епидемията от филоксера опустошава лозята на Марко де Херес. Решението е вече известно в другите страни в Европа: изкореняване на заразените лозя и присаждане на местните сортове върху устойчиви американски щамове. След възстановяването настъпва период на просперитет, но се появява проблемът със заместителите на шери. Британците, разпространявайки шери в колониите си, започват да произвеждат вина в стил, напомнящ шери, наричайки ги “австралийско “, “южноафриканско ” и “канадско ” шери. Това довежда до необходимостта от защита на произхода на виното и през 1933 г. първият испански закон за виното признава наименованието за произход на Херес, а през 1935 г. е публикуван първият регламент на Наименованието за произход на Херес, с първия регулаторен съвет в Испания.

Други публикации